Днес ще Ви разкажем една история, показваща колко будни и отговорни деца има в България…история за подвига, саможертвата и забравата…история за безкористното добро!

 Историята е написана от Ралица Горова от 11 клас в Частно средно училище „Юрий Гагарин“ в „Камчия“, която е взела участие в кампанията на „Volontime“ – „Будителят си ти“, на тема „Забравените личности“. Ученичката е решила да сподели и популяризира подвига на един забравен герой, дал живота си, за да спаси 47 души от горящ автобус. 26 – годишният лекар, чиито последни думи са: „Кажи на татко, че не изхарчи напразно парите си, за да ме изучи. И нека бъде горд с мен – държах се като истински лекар!“. Д-р Стефан Черкезов от село Виноград – забравената личност на България, въпреки факта, че неговата постъпка е, може би, една от най-героичните в днешно време.

Сега ще Ви оставим да прочетете трогателната история, разказана от единадесетокласничката и да се запитате: „Предвид историята на ученичката, смеем ли още да твърдим, че младото поколение на България е обречено?“, „Четейки за подвига на младия лекар и хилядите други незнайни саможертви, можем ли да кажем, че българският народ е загиващ?“ и ако не сте съгласни с тези общоприети твърдения,  моля споделяйте тази история, защото за доброто трябва да се говори!

„На 15 август 1963 г. 26-годишният лекар от село Виноград д-р Стефан Черкезов се връща от служебна командировка в Горна Оряховица. Автобусът му е препълнен, поради което той пътува прав на стъпалата. Малко след като излиза от града, автобусът се блъска в камион и избухва в пламъци. Докторът е изхвърлен от взривната вълна в канавката и е невредим. Но другите хора все още са в капана на горящия автобус и Стефан Черкезов се връща, за да ги спаси. Докато вади пострадалите, найлоновата риза се стопява на гърба му, косата му пламва. Той я гаси с ръце и продължава спасителната си мисия. Дори когато линейките идват, той не спира. Д-р Черкезов отказва предложената му помощ и тръгва пеш към Горна Оряховица, въпреки че кожата му виси на парцали. Пресрещнат е от последната линейка и е откаран в болницата. Там той отпраща лекарите с думите: „Колеги, оставете ме, аз и без това ще умра. Обречен съм. Грижете се за другите пациенти!“. За съжаление, рано на другата сутрин, той издъхва, като последнитe думи към съпругата му са: „Кажи на татко, че не изхарчи напразно парите си, за да ме изучи. И нека бъде горд с мен – държах се като истински лекар!“ Равносметката са 47 спасени пътници и един загубен живот – този на техния спасител. Посмъртно лекарят е награден със званието „Герой на социалистическия труд“, а на младата му съпруга е предложено да учи медицина без приемен изпит.

В днешно време за подвига на д-р Черкезов не се говори много. Незнание и безпаметност обграждат неговата личност. Жалко е, че за този забравен герой не се учи в училище. За да посетим родното му село Виноград в началото на месец октомври, трябваше да намерим автомобил, защото обществен превоз до него няма, а пътят е неподдържан и с дупки по асфалта. Самото китно село запада, здравната служба в центъра на селото е затворена и с изпочупени прозорци, няма лекар или фелдшер. Родната къща на д-р Черкезов е изоставена, пълна е с боклуци, руши се и представлява опасност за децата, които играят наоколо. Селското гробище е неподдържано и обрасло с бурени и няма как да се стигне до гроба му. Улицата в град София, която е носила неговото име, е била преименувана. Въпреки многократните постъпки от ръководителите на Българския лекарски съюз, името на улицата все още не е възстановено.

В началото на 2006 година по инициатива на сп. “Български лекар” датата 15 август е обявена за ден на д-р Стефан Черкезов и лекарите, загинали при изпълнение на служебния си дълг. С Решение на Министерски съвет № 1039 от 20 декември 2012 г. 15 август се обявява за ден на оказване на признателност към загиналите при спасяване на човешкия живот – Ден на спасението. Този ден се отбелязва с военен ритуал пред паметника на медицинските чинове в двора на Военно-медицинската академия в гр. София и сирени на линейки. Д-р Черкезов е патрон на Многопрофилна окръжна болница за активно лечение в гр. Велико Търново. На родната му къща има поставена паметна плоча, а улицата, където се намира тя, носи неговото име. На площада в центъра на село Виноград пред здравната служба, която също носи неговото име „Здравен дом „Д-р Стефан Черкезов“, има бюст-паметник, където на 15 август се поднасят венци и цветя. Както възрастните жители, така и децата в Стражица и околните села помнят д-р Черкезов и неговия подвиг.

За съжаление д-р Стефан Черкезов е забравена личност на България, въпреки факта, че неговата постъпка е, може би, една от най-героичните в днешно време“

Автор: Ралица Горова, ЧСУ ,,Юрий Гагарин”, гр. Варна